Очакванията за динамично развитие на туристическата индустрия стоят в основата на немалко инвестиционни решения - от покупката на земи в на пръв поглед изостанали райони до строежи на мащабни хотели, ски писти, аквапаркове и подобни съоръжения в най-атрактивните курорти. Това до голяма степен беше и в основата на спекулирането с цените на недвижимостите през последните няколко години. Първите данни за лятото на тази година показват известно охлаждане на скоростта, с която България се развива като международна дестинация. На този фон правим традиционния макроикономически анализ на мястото на туризма в българската икономика и перспективите пред неговото развитие.

Макроикономическото място на туризма 
Хотели »

Туризмът е водещ отрасъл в българската икономика, като успява да заеме първо място в структурата на износа на страната (около 15% от общия износ на стоки и услуги за дванадесетте месеца до март са в резултат на пътувания и ваканции). За икономика, която произвежда стойност от около 20 млрд. евро годишно, износът на туристически продукт за около 1.8 млрд. евро е със значителен макроикономически ефект. Значима част от материалната индустрия е ориентирана към задоволяване на това търсене. Очакванията за динамиката на този пазар имат определящо значение за голяма част от инвестициите.

Дори от макроикономическа гледна точка е важно с каква точност предприемачите успяват да предвидят динамиката в този сектор. Поради малките си размери българската икономика ще продължава да се специализира само в няколко индустрии в своята европейска интеграция (към момента над 40% от износа се осъществяват от секторите на туризма, металите и дрехите и обувките). Очакванията, че тази специализация ще включва сферата на туризма, са всъщност очакване на по-динамично развитие на тази индустрия спрямо останалите. 

Преди да погледнем какво беше развитието на туристическата индустрия през последните няколко години, нека припомним какви са условията за случване на бум в туристическата индустрия. Първо, цената на труда трябва да остане относително евтина в дългосрочен план. Това може да е резултат от приток на емигранти към България или пък относително забавяне на инвестициите в материалните индустрии, а защо не и двете. Второ, конкурентният натиск на местния пазар трябва да остане силен, което ще гарантира, че за международната конкуренция ще оцелеят само най-адаптивните. Това може да се постигне с по-малко протекции за избрани играчи, по-малко гилдийно регулиране и по-гъвкав пазар на труд.

Сравнителна динамика на туризма в историческа перспектива

Зад всяко инвестиционно решение има отделна логика и рационалност. Но някои инвестиции могат да бъдат обедини в една група заради общите рискове, пред които са изправени. Динамичното строителство на хотели по Черноморието, покупката на имоти в и около главните ски курорти, строежът на жилища в курортите могат да бъдат сложени в групата на инвестициите, част от чиято аргументация е било очакването за туристически бум в България.

Наистина за последните шест години приходите от международен туризъм в България нараснаха близо два пъти. Средногодишният ръст е около 12%, което е повече от номиналният ръст на БВП за периода (9.4%). В същото време обаче това е по-бавно от ръста на общия износ на стоки и услуги, който е 13.6%, и значително по-бавно от други водещи сектори в износа.

В редовните ни оценки на туристическия пазар сегментираме пазара на три групи:

1 летни ваканции

2 ски туризъм

3 геотуризъм.

Най-динамично се развива сегментът на летните ваканции - приходите от международен туризъм растат с 15.3% средногодишно, следвани от геотуризма (13.8). Значително по-бавно растат продажбите в сегмента на ски туризма - едва 8.4%.

В сравнение с другите водещи сектори в експорта туризмът се развива по-бавно. Така например износът на дрехи и обувки се увеличава средно с 15.8% всяка година, а износът на метали бележи средногодишен ръст от 14.6%. Докато динамиката в износа на металите може да бъде обяснена с краткосрочни фактори, които определят благоприятна международна среда за техните продажби, същото не може да се каже за износа на леката промишленост.

Забавяне на растежа през летния сезон

Последните данни показват отново изоставане на туризма от общия износ - докато общият износ на стоки и услуги нарасна с 21% през дванайсетте месеца до средата на 2005 г., износът на туристически продукт регистрира ръст от около 14%. Данните за летните месеци изглеждат обезпокоително (към момента разполагаме с данни за посещенията чуждестранните туристи за месеците до юли). От началото на годината България е посетена от около 2.7 милиона чужденци, декларирали цел туризъм, като ръстът е само 6% спрямо януари - юли 2004 г. След коригиране на тези числа с оценка на т.нар. куфарни търговци, броят на посещенията в типичния туристически сегмент излиза около 2.1 милиона. Само в периода юни-юли 2005 г. броят на чуждестранните туристи е около 1.1 милиона (без куфарните търговци).

По предварителни оценки сегментът на летните ваканции е нараснал само с 9% тази година. Това е два пъти по-бавно от средногодишния растеж през периода 2001 - 2004 г. Едва ли това е било очаквано в туристическия сектор. Допускаме, че много от прогнозите са били направени, взимайки предвид силния растеж от предходните години. Възможно е част от това забавяне да е компенсирано от ръста на пътувания и ваканции на Българи вътре в страната. Но няколко неблагоприятни фактора едва ли са позволили това да се случи - поскъпването на цената на пътуванията с автомобил и поредицата от наводнения в различни части на страната.

Какво да очакваме 

Хотели »

Ако някой се е надявал растежът в туристическия сектор да се задържи двуцифрен повече от 2-3 години, ще трябва да ревизира прогнозите си. Възможно е забавянето да е краткотрайно, но по-възможно е ръстът на продажбите в сектора да остане на нива около 10-12% годишно. Няма основание да очакваме, че специализацията на България в предлагането на туристически продукти ще се задълбочи. Туризмът ще остане водещ сектор, но това не гарантира, че инвестициите в него ще бъдат печеливши. Очакванията за бум в цените на имотите заради инвестициите в туризма ще трябва да бъдат преоценени.

Все по-малко остават възможностите за намиране на евтин труд в сферата на услугите. Ръстът на производителността на труда ще кара номиналната цена на труда да расте значително по-бързо от други подобни дестинации (като Турция например). При тези условия на пазара на труда туристическият бизнес рано или късно ще трябва да започне да се оглежда за вносен труд.

------------

Приходи от международен туризъм по сегменти (млн. евро)

        

-	1999	2000	2001	2002	2003	<2004 /TD>	2005
зимен туризъм	123.3	159.9	141.3	138.4	155.1	199.7	215.8
геотуризъм	356.1	465.5	411.2	465.8	574.4	678.5	n.a.
летни ваканции	401.6	542.9	531.5	599	730.4	868	946.12
общо	881	1168.3	1084	1203.2	1459.9	1746.2	1805.7